Близо 50% от учениците отпадат от системата преди да завършат дори средното си образование, а онези, които продължават да учат, често попадат в специалности, които не са търсени на пазара на труда. Повече от 40% от висшистите у нас работят на позиции, които не изискват висше образование, пише Mediapool.
Това показват данните на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), които бяха представени в четвъртък по време на кръглата маса „Връзката между образованието и пазара на труда“.
„Вместо да бъде източник на висококвалифицирани кадри, България все повече рискува да остане без нужната работна сила. Това е резултат от системна липса на връзка между образованието и нуждите на пазара на труда, която се задълбочава“, заяви Васил Велев, председател на Управителния съвет на АИКБ.
Според Националната карта на висшето образование университетите често предлагат специалности, които не са търсени на пазара на труда. Направления като „Математика“ и „Транспортно строителство“, които генерират специалисти с висока добавена стойност, остават слабо запълнени – съответно 19,5% и 16,8% от наличния капацитет.
Същевременно най-голям брой студенти се обучават в области като „Социални, стопански и правни науки“, които не са сред най-търсените от работодателите, и често завършилите остават без работа или заемат позиции за среднисти. Нуждата от технически кадри, инженери и здравни специалисти остава критично висока, като в тези области реализацията е почти пълна – до 95% за медици, например.
„За съжаление в момента ние се намираме в една много остра структурна несъвместимост между това, което търсят работодателите, и това, което се предлага като работна сила“, призна и заместник-министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова и прикани да се търсят решения.
Според някои участници в дискусията задължителна матура по математика, рекламиране на образованието по дефицитни специалности и засилване на участието на бизнеса в създаването на учебните програми са консенсусни предложения, чрез които българското образование може да се адаптира към нуждите на икономиката.
„Ако днес не започнем решителни реформи, след десет години няма да има кой да работи в България“, каза още Велев.
АИКБ предложи спешни реформи:
- Значително намаляване на броя на местата в университетите и насърчаване на приема по търсени от работодателите специалности;
- Активно участие на бизнеса в разработването на учебни програми и съдържание, за да се гарантира, че завършващите са подготвени за реалните изисквания на индустрията;
- Въвеждане на кратки бакалавърски програми от три години за определени специалности, които да осигурят бърз преход към пазара на труда;
- Повишаване на привлекателността на професионалното образование чрез съвместни кампании между институциите и работодателите с фокус върху дуалното обучение, което да комбинира теория с практическа подготовка.
Данните, представени от АИКБ, подчертават драматични дефицити в образователната система.
„За последните пет години броят на учениците, получаващи диплома за средно образование, е спаднал с 25%, а тези, които избират професионално образование – с над 50%. Над половината от тях са функционално неграмотни според последните международни оценки (имат се предвид резултатите от теста PISA). Демографският спад допълнително задълбочава кризата. През последните три десетилетия броят на новородените е намалял с 34 434 души, а продължаващата емиграция на млади хора свива значително броя на учащите. Тази комбинация от фактори води до драстично намаление на броя на завършващите, което ограничава притока на квалифицирани кадри към пазара на труда“, пишат от АИКБ.
Според Асоциацията демографският спад и липсата на адекватни реформи са сред водещите фактори за задълбочаване на кризата. От там твърдят, че, въпреки усилията за адаптиране на образователните програми към нуждите на бизнеса, системата остава недостатъчно гъвкава, а финансирането на принципа „парите следват ученика“ не стимулира качеството.
Според прогнозите на Агенцията по заетостта през следващите години България ще изпита остър недостиг на специалисти в области като инженерство, строителство и здравеопазване. Съществуващите образователни програми, ориентирани главно към теоретични знания, са далеч от практическите изисквания на трудовия пазар.
Събитието завърши с призив за незабавни действия от страна на институциите, бизнеса и обществото, за да се предотврати задълбочаването на негативните тенденции и да се изгради устойчив мост между образованието и пазара на труда в България. Беше подчертана необходимостта от стратегическо преосмисляне на държавния план-прием както във висшите училища, така и в средното професионално образование.
